Neverland

"Никога не съм сигурен за какво пиша преди да го напиша." "Той сякаш бърза да порасте..." "Красиво наистина... Някъде през последните 30 секунди момчето в теб си замина и навлезе в света на възрастните." "Омръзна ми възрастните да ме лъжат ! Все едно съм сляп !" "Никога не бих те излъгал, Питър... Никога." ""Но как... ?' "Като вярваш, Питър, като вярваш..."


И точно в онзи момент, през едно толкова далечно, нереално и студено време, аз се усмихнах със детска наивност за последен път, и заплаках. И във все същото нереално време, само че във друг момент, аз се изгубих. И се търся оттогава. Ами ако ... Ако не се намеря. Не, не - ще се намеря. ("Помниш ли когато... ?") Помня го, да. Но не го чувствам. Къде отидох, по коя пътека свих...? ("Колкото повече растем, толкова по-рядко се чувстваме щастливи.") ("И в онзи момент вече напълно се върнах към старите си ценности, към онзи пънк-рок бум, станах онзи идеалист, който бях, награбих скейта и излязох да бутам.") Но не си... И аз не съм. ("Беше русоляв...")

Къде отиде, приятелю ? (В...) Къде отиде, приятелко ? (В...) Къде отидохте, мамо, тате ? (В...) Къде отидох ? (В Невърланд...)

("1, и 2, и 3 ... Идвам !") И те така. ("О, Боже, каква драма...")("Много ми е бохемско. Хах!")("Бях..." "Беше..." "И тогава...") Але-хоп!

"Помня го от 3-годишна." "Верно ли бе, човек... Смятай." "Мда... Дядо ме научи, преди още да се разболее." ("Дядо бухал снощи жито грухал...")

"Тогава ходехме всяко лято на море, с мама и тати. А после и на планина с баба и дядо." ("Можеш да летиш!")

"Имам белег, още си седи." "Живеехме на Сторгозия." "А ние на Дружба." "Кучета и котки..." "Имам един тефтер..." "На село..." "Писала съм два пъти в него..." "Баща ми..." "През 5 години..." "Горе на тавана..." "Чудя се какво да напиша тази година..." "Като бебе..." "Дойде ми редът..." "А моят ... ? "

Радиооо !

Еее, кфо стана уе, копиуе...

"Помня оная есен-зима, когато бях още на опашки, идвах към часовника, със големите слушалки и слушах Фол Аут Бой, а ти тъкмо свършваше даскало... И уличните лампи светеха много особено и яко." "Да, а аз пренервена от немския, тъкмо слязла набързо по баира, идвах и отивахме в Ретрото за по чайче." "Тфа си беше нащо място тогава." "Така си е ..." "И Анти и Петър..." "Да, и тогава... " "И ние..."

"И се преместих. Нещо загубих ... "
"Случват се и такива неща..."
"Така е..."

обичам

1440

аз съм


What have I ...

NEVERLAND

Heartattack In A Layby

I pull off the road
East of Baldock and Ashford
Feeling for my cell
In the light from the dashboard

Hissing from the road
The smell of rain in the air con
Maybe check the news
Or just put a tape on

Lighting up a smoke
I've got this feeling inside me
Don't feel too good

If I close my eyes
And fell asleep in this layby
Would it all subside
The fever pushing the day by

Motor window wind
I could do with some fresh air
Can't breathe too well
(She waits for me. Home waits for me.)

I guess I should go now
She's waiting to make up
To tell me she's sorry
And how much she missed me
I guess I'm just burnt out
I really should slow down
I'm perfectly fine but
I just need to lie down

We'll grow old together
We'll grow old together
We'll grow old together ...

P.T.