Изкуството - това е душата на човек. Изкуството е красота. Магия. Но защо тази красота се е изпарила от хората наоколо? Може би никога не са я имали. Живея със и за изкуството. Живея за красотата. Тя е насвякъде; но не и в твоите очи. Тя е някъде там, у хората, които творят, но те са просто идея в главата ми. Тя е в сутрешния пролетен лъх, тя е в мен; и ме изпълва.
Виждам едно и също лице, една и съща усмивка и поглед щом изляза. А има ли нещо зад тази каменна, изкуствена фасада? Говори с ум и със сърце. Това искам. И нещо истинско в погледа, каквото и да. Съществуването... Красотата ме спасява от него.
А дори да си там, и да ме търсиш, и аз да те търся, и дори да се видим - ще се познаем ли, или ще се подминем, както подминаваме всичкият останал абсурд? Намери ме, все още дишам - това ми стига. Ако искаш - говори, ако искаш - мълчи. Аз съм тук. Сега. Аз съм. И ще бъда до сетния си дъх. Дори това да ми коства живота.
Наистина въздействащо!
ОтговорИзтриване