42

Този Декември няма да правя ревю на изминалата година, а дори да го правя няма да е точно сега. От доста време не бях драскала нещо в доброто старо блогче, което повечето хора използват за споделяне на линкчета, снимки, ивенти, изминали концерти, пътувания пр. Не знам защо, но още при създаването му преди не помня колко време, реших, че моят ще е различен. Да, никой няма да го чете, но в това миниатюрно интернет пространство, което е само мое, ще се съдържат излиянията на променящото се Аз. И така и се получи. Дори някой да е чел редовно "произведенията" тук, съмнява ме да е разбрал цялостната картина, което може би беше и предумишлено направено. Не знам в какво настроение съм тази почти предколедна сутрин със първия понатрупал сняг на прозореца - цинично, емоционално, депресивно, позитивно... ? Е, ще разберем (:

Не съм сигурна откъде трябва да започна, толкова много неща се случиха през изминалите месеци, някои хубави, други много лоши; някои, които ще траят години и ще оставят своя незаличим белег, и други, които ще бъдат забравени с течение на времето. Но така стоят нещата, драги, и аз не се оплаквам. Както преподобният Вапцаров би (е) казал: "С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога."

Както казах, много неща се промениха. И ще продължават да се променят, защото точно промените са двигателя на всичко около нас. Те не са цикличност, както след есента идва зимата, те са хаотични и неопределени. Те са нещото, което ни напомня всяка сутрин, че сме живи. Не говоря за сивото ежедневие, драги, всеки си има по едно такова. Но дори то е изпълнено с малки или големи промени, породени било от мисъл, действие или решение. Понякога решения се вземат трудно, но са наложителни. След тях цял живот ще се питаш "Ами ако...". Но Момента е безвъзвратно изгубен. Точка. И продължаваме с новия ден, с новата борба и с новите избори.

И сега малко за това, което предстои. Предстои една типична Коледна ваканция, надявам се изпълнена с много усмивки, положителни емоции и любов. Любов между хората, които ще се съберат отново заедно, точно както преди, за да си прекарат хубаво, за да се напият заедно, да се излагат помежду си, да спорят, дори малко да си викат, и после да продължат с купона. И така около десетина дни. След което всеки ще трябва да продължи с настоящия си живот, тук или далече, сам или не. До следващата ни среща като стари приятели.

И така, драги, малка доза полезна или не толкова информация и философия за Живота. Но всеки си има индивидуална такава все пак, нали? (: Пожелавам на всички, без изключение, приятни моменти и много усмивки по Празниците, защото ако през това време на годината не сме заедно и не показваме любовта си един към друг, то кога? Но нека се надяваме това да не е само сега. Променяйте се, живейте, обичайте, защото един хубав слънчев ден, когато сте на 64 и се обърнете назад, ще осъзнаете, че точно това са нещата, които значат нещо. Просто гледайте тогава да не е твърде късно (:

Pinky