Ако имах къс хартия
И молив, химикалка даже,
Бих ви поднесла една картина –
Спомен чужд станал свой,
Защото какво друго е една картина?
Късче спомен, късче сън,
Оплетени в едно.
Лодка във море,
Полюшвана леко от вечните вълни.
Наляво – кей; със деца.
Скачат, викат.
Погледнеш ли от кея – долу дълбина,
Риби плуват смутено зарад детската игра.
Чиста красота...
На плажа няколко хавлии, тук – таме чадър;
Островче от другата страна.
Детски спомен обвит в мъгла –
Мъглата на ежедневието, на лицемерието,
Непрогледния облак на човешката суета.
Но легнеш ли вечер сам в старото легло,
Попило толкоз радост и тъга
И потопиш ли се дълбоко в този
Полу-сън, полу-спомен,
Ще намериш една топлина
Завинаги загубена, завинаги запазена.
Късче спомен, късче сън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар