So pocht das Schicksal an die Pforte...

And this is how it's done!

New York, New York

И както си седя вкъщи в тази необичайно мразовита зимна вечер, доста понастинала и леко отегчена от сивото ежедневие, решавам да гледам филм. И попадам на това.

И очевидно доста ме впечатли :) Отделните сюжетни линии, всяка от която със своята специфика, било то от техническа гледна точка (заради единадесетте си режисьора), било то от човешка, те вкарват във вихъра от събития в самото сърце на мегаполиса. И какво? Започваш да се замисляш къде си ти в цялата каша, как би изглеждал твоя живот на лентата. Цигара, непознат, откровение, любов, изкуство, тъга. Всичко това се преплита и оставя не един сладко-горчив вкус, както някоя силна качествена драма (нямам нищо против тях, даже съм фен), а по-скоро чувство за болезноно откровена реалност. За едни такива тайни копнежи, които всеки има, за тревогите, тръпките, неловките ситуации, секса, любовта. И ето хеей там току що се намерихме. Приятно гледане ;)

"Екзистенциализмът е хуманизъм" (коментар)

По време и след Втората Световна Война екзистенциализмът като философско течение, и дори начин на живот, придобива широка публика из Франция и цяла Европа. Но съответно, като всяко, да кажем, нашумяло и предизвикващо множество въпроси със своята същност течение, то бива оплювано най-вече от християнската общност. Затова и Сартр, един от бащите на атеистичния екзистенциализъм, пише кратка и достъпна за всеки статия на тема Екзистенциализъм и как той може да се приеме като Хуманизъм.
Основата на това течение се крепи върху вярването, че съществуването предхожда същността. В случая това означава, че човек първо се явява на този свят, ражда се - не по собствена воля, и чак след това той се определя. Но как се определя? Чрез всяко свое решение, следвано съответно от всяко негово действие. Човекът е свободен, той е осъден да е такъв: осъден, защото няма друг избор, освен свободата, тя е началото и целта на неговата проекция в реалността и свободен, защото след като постепенно добива своята собствена, субективна същност той и само той е отговорен за това, което е постигнал, за това, което е направил от себе си.
Това е филосфия с две остриета; философия, която не вярва в Господ-Бог, но и не го отрича; философия, която те оставя пред отговорността, пред безпокойството и избора; философия, която не търси отговорник за състоянието на това и това, а в прав текст заявява, че отделния индивид е отговорен за своята същност, за това, което е постигнал със своето съществуване. Затова, естествено, има своите противници, хора, които не искат и не са готови да застанат пред факта, че причината за собствения им провал са единствено те.
Както твърди Сартр, екзистенциализмът е или води до безпокойство, изоставеност, безнадежност. Накратко: мислещият, избиращият, ангажираният човек е отговорен; отговорен не само за себе си като "Аз, избиращият", но отговорен за цялото човечество. Не, това не е крайност: отговорен за масата, в смисъл че като деец, някой, който избира за себе си, той избира за всички, защото действайки по един или друг начин ние показваме на света нашето собствено виждане за това как всеки трябва да постъпва, какъв трябва да е моралът и ценностната система на всеки индивид. Изставеност. Защо? Това произтича от факта, че Бог не съществува, защото, цитирам, "с него изчезва всякаква възможност да открием ценност в интелигибленото небе; повече не би имало добро a priori, понеже го няма безкрайното и съвършено съзнание, което да го мисли; никъде не пише, че доброто съществува, че човек трябва да бъде честен, че не трябва да лъже, тъкмо защото сме точно на онова равнище, където има само хора." И точно поради тази причина, човекът е изоставен - защото не намира нито в себе си, нито извън себе си възможност да се опре на нещо. Свободен е да приеме за черно и бяло онова, което той реши за такова. А безнадежността? Тя идва от факта, че трябва да " се ограничим до съобразяването само с онова, от което зависи нашата воля, или до съвкупността от възможности, които правят възможно нашето действие". Т.е. няма как да знаем дали това и това ще се осъществи, доколкото то не зависи от нас. Ние може да направим всичко по силите си то да се случи или не, но не можем да сме сигурни в резултата, не можем да живеем в илюзорен свят на, подчертавам, възможен потенциал.
Защо субективизъм в екзистенциалзма? Защото, след като приемем, че Бог не съществува, трябва да се опрем на една абсолютна истина, от която да следват всички други, а именно Cogito ergo sum - "Мисля, следователно съществувам". Но субективността в случая не е строго индивидуална, защото при екзистенциалистите човек открива себе си в другите, т.е. "човекът, постигнал себе си пряко чрез cogito, открива и всички други като условие на собственото си съществуване".
И последно, защо точно хуманизмът е една от двете ключови думи в заглавието на тази статия, при положение, че в "Погнусата" Сартр осмива и отрича хуманизма? Това не е хуманизъм, издигащ човека в култ, в най-свише от всичко.Това е хуманизъм от гледна точка на твърдението, че "няма друга вселена освен човешката - вселена на човешката субективност". Това е хуманизъм, който напомня на човека, че освен него няма друг законодател, той решава и е отговорен сам за себе си. И освен това, реализацията на индивида не е в бягството в себе си, в живот на бездействие, напротив: човекът се реализира като човек "като търси постоянно цел извън себе си, която цел е някакво освобождаване, някаква конкретна реализация".
И дори в началото да се бяхме запитали защо екзистенциализмът на Сартр има толкова широка гласност, била тя положителна или отрицателна, не само по време на военната- и следвоенната реалност, но и днес, вярвам, че си отговорихме на този въпрос.


P.S. Преди евентуално някой да започне да плюе, да се има в предвид, че е писано за час по нощите, и не включва цялостен анализ на статията, тъй като трябваше да се съобразя с училищните изисквания за обем. Някой хубав ден, ако не ме мързи твърде много, ще го довърша (:

Yes, no, maybe... ?

Една анкетка, която ми се стори интересна. Ето и моите откровения (:

Били ли сте арестувани? Не
Целували ли сте някой, който не сте харесвали? Да
Спали ли сте до 5 следобед? Да
Изключвали ли са ви от училище? Не
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? Не
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? Не
Уволнявали ли са ви от работа? Да
Уволнявали ли сте някого? Не
Пели ли сте на караоке? Да
Насочвали ли сте оръжие към някого? Не
Целували ли сте се под дъжда? Да
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? Да
Виждали ли сте някой да умира? Не
Играли ли сте на бутилка? Да
Пушили ли сте пура? Да
Седяли ли сте на покрив? Да
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? Не
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? Да

Чупили ли сте си кост? Не
Бягали ли сте от училище? Да
Яли ли сте насекоми? Да
Ходили ли сте насън? Не
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? Да
Карали ли сте мотоциклет? Не
Късали ли сте с някого? Да
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? Да
Летели ли сте с хеликоптер? Не
Бръснали ли сте си главата до голо? Да (:
Скачали ли сте от покрив? Не
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? Да
Яли ли сте змия? Да
Участвали ли сте в протест/демонстрация? Не
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? О_о Не
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? Не
Участвали ли сте в банда? Не
Показвали ли са ви по телевизията? Не
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? Ако халосни се броят...
Плували ли сте голи? Да
Правили ли сте шевове на нечия рана? Не
Карали ли сте сърф? Да
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? Не
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? Да
Били ли сте оперирани? Не
Тичали ли сте голи на обществено място? Не
Карали ли са ви с линейка в болница? Не
Губили ли сте съзнание, без да пиете? Да
Пикали ли сте в храстите? Да
Бягали ли сте от полиция? Не
Дарявали ли сте кръв? Не
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? Не
Яли ли сте крокодилско месо? Не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? Не

Попикавали ли сте се на обществено място? Да :D
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? Не
Рисували ли сте графити? Не
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? Не
Слагали ли са ви белезници? Да кажем
Вярвате ли в любовта? Да
Били ли сте се? Силно казано
Крали ли сте нещо? Да
Яли ли сте охлюви? Да
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? Да
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? Да
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? Да
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? Да
Нападало ли ви е куче? Да
Били ли сте съдени? Не

Туй то (:

42

Този Декември няма да правя ревю на изминалата година, а дори да го правя няма да е точно сега. От доста време не бях драскала нещо в доброто старо блогче, което повечето хора използват за споделяне на линкчета, снимки, ивенти, изминали концерти, пътувания пр. Не знам защо, но още при създаването му преди не помня колко време, реших, че моят ще е различен. Да, никой няма да го чете, но в това миниатюрно интернет пространство, което е само мое, ще се съдържат излиянията на променящото се Аз. И така и се получи. Дори някой да е чел редовно "произведенията" тук, съмнява ме да е разбрал цялостната картина, което може би беше и предумишлено направено. Не знам в какво настроение съм тази почти предколедна сутрин със първия понатрупал сняг на прозореца - цинично, емоционално, депресивно, позитивно... ? Е, ще разберем (:

Не съм сигурна откъде трябва да започна, толкова много неща се случиха през изминалите месеци, някои хубави, други много лоши; някои, които ще траят години и ще оставят своя незаличим белег, и други, които ще бъдат забравени с течение на времето. Но така стоят нещата, драги, и аз не се оплаквам. Както преподобният Вапцаров би (е) казал: "С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога."

Както казах, много неща се промениха. И ще продължават да се променят, защото точно промените са двигателя на всичко около нас. Те не са цикличност, както след есента идва зимата, те са хаотични и неопределени. Те са нещото, което ни напомня всяка сутрин, че сме живи. Не говоря за сивото ежедневие, драги, всеки си има по едно такова. Но дори то е изпълнено с малки или големи промени, породени било от мисъл, действие или решение. Понякога решения се вземат трудно, но са наложителни. След тях цял живот ще се питаш "Ами ако...". Но Момента е безвъзвратно изгубен. Точка. И продължаваме с новия ден, с новата борба и с новите избори.

И сега малко за това, което предстои. Предстои една типична Коледна ваканция, надявам се изпълнена с много усмивки, положителни емоции и любов. Любов между хората, които ще се съберат отново заедно, точно както преди, за да си прекарат хубаво, за да се напият заедно, да се излагат помежду си, да спорят, дори малко да си викат, и после да продължат с купона. И така около десетина дни. След което всеки ще трябва да продължи с настоящия си живот, тук или далече, сам или не. До следващата ни среща като стари приятели.

И така, драги, малка доза полезна или не толкова информация и философия за Живота. Но всеки си има индивидуална такава все пак, нали? (: Пожелавам на всички, без изключение, приятни моменти и много усмивки по Празниците, защото ако през това време на годината не сме заедно и не показваме любовта си един към друг, то кога? Но нека се надяваме това да не е само сега. Променяйте се, живейте, обичайте, защото един хубав слънчев ден, когато сте на 64 и се обърнете назад, ще осъзнаете, че точно това са нещата, които значат нещо. Просто гледайте тогава да не е твърде късно (:

Pinky