Абсурд

"След като изляза от тази врата, аз ще съществувам само в съзнанието на моите познати - каза той. - Със същия успех бих могъл да бъда и портокалова кора."

Това е цитат от разказа Теди на Джеръм Селинджър. Хм, не съм сигурна откъде и как би следвало да започна, и поради тази причина ще карам напосоки, затова предварително се извинявам за хаоса, който ще придобият разсъжденията ми, ако, разбира се, биха могли да се нарекат такива.
Във всеки случай не съм добре или основно запозната с творчеството на Селинджър. Наскоро го и открих, да, което определено е било пропуск във общата ми култура. Не зная и не съм аз човека, който може да определи дали гореспоменатия автор би следвало да бъде считан за уникален, гений, дали товрчеството му да се счита за световна класика (да не забравяме че много от класиките определено не са заслужили обективно славата си, но това е съвсем отделна тема) и прочее, и прочее. Не мога да пиша обективно във случая, невъзможно, най-вече поради факта, че разполагам единствено със собственото си мнение по въпроса, но и не се стремя към обективността май.
Творбите му, които на това време съм прочела, не са ме разчувствали особено, което без никакво колебание ще нарека странно. Но това не значи, че не са ми въздействали, разбира се (произведение, което те оставя в едно и също психическо състояние при започването и свършването му, или е поредното "творение" на поредния посредствен автор, или просто читателят е малоумен; и двата случая са често срещани). Въздействат ми, и то много. Не съм сигурна как и защо, но след поредния разказ затварям книгата и изпадам във... Да го наречем от една страна душевен оргазъм, поради изящността на редовете, които току що съм прочела, и от друга...(дойде и сложната част...) изпадам в размисъл, много размисъл, от който в крайна сметка винаги по един или друг начин достигам до извода колко абсурден, да, точно така, абсурден е света, и по скоро човека. Не повърхностен, не сложен, не животинскии пр. Абсурден. Защо ? Защо не бих казала. Не съвременното общество, не това през 20ти век (не че има съществена разлика от сега и преди), не което и да е общество, време и разбирания са повлияли особено на човешкия абсурд. Защото човека е съвкупност от прекалено много взаимноизключващи се качества. "Напредването" ни само е усложнило, задълбочило и дори увеличило всичкия този абсурд: нови културни влияния и течения, "ценностна" система, обществени норми(изменящи се ден за ден), наименования... Защото гения наричаме луд; посредственото и продажното - класика; променяме историята; рушим и деградираме; строим неща, които носят само унищожение. Твърде много хора преди мен, твърде много са били разочаровани, подтискани, погнусени от себеподобните си. И аз съм на това време, но ще го преглътна все някак си. Защото това е човека, това сме ние, това съм аз. Много имам да уча, но за едно съм сигурна - ние не сме възвишени "чеда на Бога", не сме възвишени в което и да било отношение, никога не сме били. Не сме уникални. "То нашто най-убавото..." Да, елементарната психология. Дори да познавахме нещо друго освен себе си(тука ще направя малка антитеза, че ние не се познаваме), пак щяхме да сме най.

Защото сме хора.

П.П. Благодаря от все сърце на Джеръм Дейвид Селинджър за прекрасните му творби, и на всички вас, които ме отвратихте от собствения ми вид.