"Фунийка или пластмасова..."

"Ако наистина мислите, че е лошо - казах му аз и докоснах челото си с пръст - би трябвал да видите как изглеждат нещата тук вътре."

Поредният нощен журнал/блог, вдъхновен от не-толкова-поредната книга. Признавам си, не я разбирам напълно, но за разлика от Селинджъровите творби, не потресе обремененото ми болно съзнание изведнъж преобръщайки вся и всьо, а бавно, но сигурно се вплита и пуска корени някъде там, без изобщо да усетя. Едва ли, даже със сигурност не е, единсвеният фактор за поредното ми не-толкова-временно безумие, за поредната фаза от саморазвитието на скромната ми натура, или с други думи - на саморазрушението и.

И те така. Започнах да използвам този израз доста преди да прочета книжката Фарс, или Никога Повече Самота. Тя наистина е книжка, не книжле, а книжка; с други думи е наистина кратка. Но съдържанието е важно, нали ? Та там има един друг израз - "Але-хоп! ". Аз лично го свързвам със цирк, не зная за вас. В началото, както биха казали англоговорящите - it doesn't make any sense (понякога изразите ми идват на английски, и твърде рядко на немски, затова се извинявам за нетипичната закваска, която се получава). Но след като затворих полуразпаднатия екземпляр на това четиво, вече всичко придоби смисъл, но не съвсем. Всичко е цирк. Всичко е цирк. Всичко е цирк. Затова трябва да се смеем. Ако можем. Но просто трябва. А аз съм сериозна личност. Не като цяло. Аз съм сериозен човек, който рядко се смее. Но просто не мога да не го направя. Когато проумея защо и как точно свършва тази книга, може и да споделя с вас, непознати хора, които едва ли и четете какво пише тук. Но аз пиша за себе си, разбира се, егоист съм. Харесва ми да пиша. Понякога, когато не се вземам особено на сериозно, може и да излязат годни неща. А току що, може би единсвената ми приятелка, която спи в момента тука, промърмори насън: "Фунийка или пластмасова ? " .... Момичето работи на витрина за сладолед почти всеки ден. На 15 е.
Ето затова всичко е цирк. Вярвам, че абсолютно несъзнателно, тя току що придаде преждевременен, но лично за мен, перфектен завършек на това, което пиша. И те така.

П.П. За хора, които обичат музика, и музиката е съществена част от живота им, препоръчвам Sigur Ros. Това не е пропаганда. Не са ми любимата група. Просто отделете час-два. Нищо повече. После ще си говорим... Благодаря.