"This body, this body holding me ! "

-Казах ти вече, остави ме на мира !
-Няма.
-Идиот...
-Не е невъзможно. А сега пак към въпроса: защо мислиш така ?
-Какво, дявол те взел, ти влиза това в работата ?! Мисля така заради ред неща. Докажи ми че не мисля правилно ! Не можеш, нали ?! Нямаш силни доводи... Като се замисля май изобщо нямаш доводи. Така че, ако обичаш, остави ме да правя и да мисля каквото си знам.
-Защо ?
-Виж кфо... Имам работа и никакво време да се занимавам с индивиди като твоя милост. Довиждане.
-Работа ? Хм, чудя се каква... Сега, както всеки друг ден, ще поемеш по познатия път към дома, и докато вървиш ще се чудиш какво по дяволите правиш още тука, след като няма абсолютно нищо, което да те задържа. Ще подминаваш познатите до болка сгради, и със всяка крачка ще умираш по малко. Всеки ден е така, нали ? Ще се прибереш, ще захвърлиш нещата си наоколо и ще се затвориш в онази малка сива кутийка, притискаща те от всички страни. Няма да пуснеш щората на големия прозорец, защото гледайки през него чувстваш някаква свобода, илюзия че скоро може да ти израстнат крила и да полетиш. Но знаеш, че няма да стане. Където и да отидеш, ти ще си си пак ти, и демоните ти ще те следват по петите. Даже и нови ще намериш. И каквото и да правиш, каквото и да струваш, знаеш че нищо няма да се промени. Светът ти няма да се промени. И тази мисъл те съсипва. Нали ? Търсиш сродна душа, и намираш души по пътя, но не и сродни. Разбиваш животи. Осъзнаваш че си сам. Осъзнаваш, че ще умреш сам. Разочарован си и разочароваш хората наоколо. Вътрешно си мечтаеш на никой да не му пука особено за теб, и колкото и да го отричаш пред себе си, несъзнателно се сремиш към това. Тогава може би ще си свободен, когато си и физически, и психически сам. Няма вериги. Мразиш веригите. Те те задържат, те не ти дават пълната свобода. А ако успееш да се освободиш от тях, се чудиш какво ще стане. Дали ще се превърнеш в един от Ницшевите "свободни духове", дали ще откриеш нещо... А ако нищо не откриеш и нищо не се промени, ще се признаеш ли за победен от живота ? Може би. Откъде знам всичко това ? Знам, брат, знам. Знам, защото съм плод на мислите ти; както и ти на моите. Знам. И ти знаеш всичко за мен. И знаеш горчивата истина.
-Да, знам я.
-Тогава какво правиш още тука след като я знаеш ?!
- Каквото знам да правя най-добре - да стискам зъби. Лек ден, брат.