вторник, 2 септември 2008 г.
The Vast Ocean
И те така... Да започна с една мисъл, която се усуква из съзнанието ми от няколко дни насам. Един близък на сърцето ми човек сподели (не претендирам за точен цитат) : "Не бяхме ли точно като рибки в аквариум там ? Изолирано късче от света, но в него намирах всичко, което ми трябваше. Реалността беше някъде там, отвъд стъклото. Времето беше спряло... Бях щастлив." Но слънчевите лъчи се изкривяват от стъклото, разбира се. Абсолютно съгласна съм с горната мисъл. Не е ли точно това щастието, бягство от реалността ? Бях сляпа, да, но ми беше добре. Трябва ли постоянно да съм на системи, трябва ли да потъна в изкуственото и всичко да се размие наоколо та да оформи една картина ? Картина на блаженство. Но така съм като късоглед без очила - не виждам ясно нещата, които попринцип, както се казва, "ще ме плеснат по челото" . Не искам ! Не ! В изкуствена среда животът съответно е изкусвен. Всичко е тихо, спокойно, монотонно. Блаженна летаргия със едно постоянно чувство на сигурност и задоволство. Но няма живот, няма тръпка. Предпочитам горчивата реалност пред това. Съжалявам, не мога така. Да, никога няма да бъде същото както беше там - просто изляхме от аквариума и се върнахме към добрият стар океан. Където има вълнение, течение, прибой, прилив и отлив. Но не и изкусвен. Където живота е суров, но ако пожелаеш можеш да поемеш на път - да си свободен един вид. И когато открием щастието в този океан, дори само за миг, то тогава ще е истинско. Ще е неповторимо. И когато теб те завлече южното течение, а мен - северното, и безкрайната шир ни раздели - не забравяй че все пак, някъде, някога ще се видим - променени, израстнали или деградирали; задружни; самотни; ранени ... Някъде, някога. Нека изберем океана пред аквариума, живота е там. Знаеш моят път, ще се присъединиш ли, или ще продължиш вечният сън докато часовникът тиктака ?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Не знам точно кога и как избрах "вечния" сън. Може ли бягството да бъде вечно? Надявам се. Всяка нощ затварям очи и сънувам, бягам в полета от лунни цветя, полюшвани от летния бриз. Всеки ден сънувам с отворени очи, мечтаейки си. Бягам ли, бягам. Защо? Защото ми е по-лесно и тъй до края на света. Шегувка. Един ден всеки се събужда, може би... А прибой и вълнение може да има и в съня и пак да е толкова истинско. Не забравяй, че всичко е в главата ти! Ден! :Р
ОтговорИзтриванеРазбира се, че всичко е в главите ни и света го възприемаме такъв, какъвто желаем. Но не може всичко да е изкуствено - много добре знаеш, че не съм фен на материалното и уж "реалното", но мисълта ми беше, че не можеш да живееш в една голяма къща, примерно, в която има всичко що ти е нужно - дивото ще позвъни на вратата рано или късно :)
ОтговорИзтриванеДивото ще да е свободата... Ами ако реалността те е залостила в къщата, ако си прикован на легло завинаги. Значи ли това, че не си свободен. Кой може да ти отнеме въображението и мечтите? Кой? Никой. Да не би Jean-Dominique Bauby да е по-малко свободен от мен или който и да било, да не би да не го зове дивото, да не би той самият да не е див? Хмм... Гледай The Diving Bell and the Butterfly, хубав филм е. И после ми кажи къде пича е по-свободен? В реалността или в илюзията? :)
ОтговорИзтриванеДимо, това е адресирано за човек, който едва ли някога ще го прочете, и ти го разбираш, както и всеки най-вероятно, със много по-различен смисъл от вложения. Както казах, посветено е на някой, и ако не си бил присъстващ на мястото и събитията, няма как да разбереш. А това че и аз не мога да се изразявам като хората е друг въпрос. Мерси за препоръчаните филми, чиърз...
ОтговорИзтриване