Принципно обичам Коледните празници и всичко около тях - не-толкова-нескопосана украса в града, наистина нескопосаната украса вкъщи, шаша и паниката около това на кой и какъв подарък да вземем, коледните филми, наивната усмивка и доброто настроение (което върви в пакет със инфантилно и доста любвеовилно поведение), студените ( и може би, но подчертавам "може би") снежни нощи, през които съм се увила като пашкул и чета някоя книжка или гледам филмче (разбира се пепелника, цигарите, шоколада и колата са на по-малко от ръка разстояние - през този сезон не мога без тези дребни удоволствия) и прочие, и прочие ...
Неслучайно започнах със "принципно". Тази година изневерих на цялата традиция, откъдето и да го погледна. Кога започна Декември, кога остана 1 ден преди Бъдни вечер? Това време се проточи твърде дълго, но и се изниза по същия начин. Времето е твърде крехка тема, до която не ми е сега.
Факт е, че не съм във най-добрата си форма. Меко казано... Ако трябва да бъда честна със тебе, блогче, малко са били случаите и периодите, в които положението е било такова или подобно. Но такъв е животът и, честно казано, не умирам от желание да се гръмна навръх Коледа или Нова Година. Е, ако стигна дотам едва ли ще пиша нещо тука, независимо, че тази страница поглъща един твърде малък процент от душевните ми лайна - малък, но по-добре от никакъв.
Имам си един тефтер, червен тефтер - страниците са чисти, без редове, а кориците са едни такива мъхести, без да го прави натрюфен и прочие. В него наистина си изливам душата now and then, защото остава факта, че там Зная със сигурност, че никой няма да прочете - това тука е по-... Не бих казала за развлечение, определено не, но тук съм по-иронична, саркастична, гротеска и т.н. спрямо себе си и нещата, които ме вълнуват. Изгубих желание да пиша... Твърде често се случва, със твърде много неща. Мдам... Няма да ви излъжа и ако ви кажа, че не ми се живее като сме тръгнали със искреността и сополивото "изливане на души". Ба ми... На 24ти сутринта ще си излея ли, излея ли душата пред един човек. Разбира се, той ще ми кима, а аз първоначално ще се чувствам неловко, ще се чудя какво да му кажа, и по-точно какво се очаква да му кажа, след това ще се ядосам, и най-накрая ще си вляза в ролята, за да си постигна целта (която не съм сигурна каква е, и дали изобщо я има, но това е съвсем отделна тема).
Аз говорех за Коледа... Мда, провалих си Коледата в общи линии, а и някои фактори ми помогнаха така да се каже. Когато (ако) се събудя утре, ще видим дали през този един ден ще успея да я "спася". Може би, има някакъв шанс всичко да се нареди и да си бъде окей. И аз да съм окей - не перфектно, но нормално ...
Не направих никой щастлив, дори за момент. А ми се искаше, много ми се искаше. Не зная, май е късно хх. Някой ще ми обясни ли аз висша степен егоист ли съм, или обратното ? Много мнения съм чувала по въпроса, в двете крайности. Явно зависи от момента. При мен всичко зависи от момента.
Давам шанс на надеждата си (защото, когато аз спра да се надявам, значи или е дошъл краят на света, или моят - разбирайте го както искате) до Нова Година. Ако в началото на Януари нещата са същите, или по-зле, взимам крайните мерки, които наближават към мен със страшна сила. Но няма друг начин. Всъщност има, но е твърде лесен. Между лесното и правилното, аз избрах правилното за съжаление. Както винаги. Разбира се, кое е правилно и кое - не, си остава твърде относително. Да кажем, че за момента това е правилното решение.
Все пак - и утре е ден.
P.S. I've got a pair of Gohills boots, and I got fading roots...
Няма коментари:
Публикуване на коментар