I.Am

Аз съм едно нищо. И ти си едно нищо. И всичко е без значение, когато някоя сутрин се събудиш и не видиш слънцето, и осъзнаеш, че не го виждаш не поради факта, че ти си слънцето...
И утре е ден. Да, де, ама какво ще постигнеш след утершния ден ? Ти не си. Може би само искаш да си. Единственото, което имаш и което те крепи, са думите аз съм. Ама не си. Само искаш да си. И може би никога няма да бъдеш. Каквото и да е.
Аз съм и много неща. Аз съм си аз. Ама аз съм и онзи хладен полъх, който усещаш до мозъка на костите си, когато след безсънна нощ застанеш на прозореца си и точно този полъх те целуне за "Добро утро". Аз съм и онзи облак, който закрива слънцето, когато най-жадуваш за него. Аз съм болката и самотата, която те раздира нощем. Аз съм много неща. Но и нищо не съм. Едно и също е. Не схващаш, не намираш логика. Нормално, израсъл си с убеждението, и най-вече ти е вродено да приемаш заобикалящата те реалност за обективна. Добре де, и такава да е. Ама ако не е, ако всичко е една илюзия на простото ти съзнание, докато безпомощното ти тяло лежи някъде, докато биде хранено от системи ? Или всичко е много различно ? Много ако-та станаха.
Ако можеш да ми кажеш какво искаш, и то не е свързано със бъдещото или настоящето ти съществуване , уж реалното такова, аз ще ти кажа защо едно листо е толкова важно за теб. Защото аз съм онази стрелка на стената ти, която безжалостно отмерва минута след минута, и един ден ще ти каже "Е те тфа беше, мой човек". А ти със неразбиращо тъпо лице, но вътрешно нарастващ ужас, може би ще се замислиш. Но вече няма да има време.
Защото всичко е като детска люлка - ту нагоре, ту надолу. Но докато, вдъхновен от внезапното издигане, забравяш за най-изконните неща, ще тупнеш долу. Ама няма да станеш. И една мравка ще ти се смее и ще си мисли колко си изпростял докато си поумнявал. И те така.