Поредната. Тази сутрин/обед се събуждах, и за моя най-голяма изненада не ругаех нито баща ми заради силната музика, нито съседа заради бормашината, нито Чарли за пригласянето във цялата тази симфония. Правех друго - и то съвсем несъзнателно - повтарях си наум едно стихотворение. За да бъда точна - превода на Time на Петя Дубарова... А сега седя и си пия кафето докато слушам TDSOTM и се радвам на слънцето, но то си е все същото... :) Много съм щастлива, че си купих тази нейна книга - на вечната ми връстничка - без значение че родителите ми ме направиха както се казва на пет стинки, защото съм дала 10 лева за този сборник. А уж оценяват изкуство. Наблягам на уж :)
И ето във този сутрешен блог аз исках да включа най-вече това:
Time by Pink Floyd
Ticking away the moments that make up a dull day
You fritter and waste the hours in an offhand way
Kicking around on a piece of ground in your home town
Waiting for someone or something to show you the way
Tired of lying in the sunshine
Staying home to watch the rain
And you are young and life is long
And there is time to kill today
And then one day you find
Ten years have got behind you
No one told you when to run
You missed the starting gun
And you run, and you run to catch up with the sun, but it's sinking
Racing around to come up behind you again
The sun is the same in a relative way, but you're older
Shorter of breath and one day closer to death
Every year is getting shorter
Never seem to find the time
Plans that either come to nought
Or half a page of scribbled lines
Hanging on in quiet desparation is the English way
The time is gone
The song is over
Thought I'd something more to say
Home, home again
I like to be here when I can
When I come home cold and tired
It's good to warm my bones beside the fire
Far away across the field
The tolling of the iron bell Calls the faithful to their knees
To hear the softly spoken magic spells
Време превод на Петя Дубарова
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Перфектна сутрин... Поздрав за всички млади, а и не толкова млади идеалисти ;)
Петя Дубарова е гордостта на моя край... Има много причини да я тачим. ДалИ за закуска... ще бъде интересен ден :))
ОтговорИзтриванеЯко си си спретнала блог-пространството, много хубаво пишеш. Ще се радвам да се четем взаимно. Поздрави!