"Фунийка или пластмасова..."

"Ако наистина мислите, че е лошо - казах му аз и докоснах челото си с пръст - би трябвал да видите как изглеждат нещата тук вътре."

Поредният нощен журнал/блог, вдъхновен от не-толкова-поредната книга. Признавам си, не я разбирам напълно, но за разлика от Селинджъровите творби, не потресе обремененото ми болно съзнание изведнъж преобръщайки вся и всьо, а бавно, но сигурно се вплита и пуска корени някъде там, без изобщо да усетя. Едва ли, даже със сигурност не е, единсвеният фактор за поредното ми не-толкова-временно безумие, за поредната фаза от саморазвитието на скромната ми натура, или с други думи - на саморазрушението и.

И те така. Започнах да използвам този израз доста преди да прочета книжката Фарс, или Никога Повече Самота. Тя наистина е книжка, не книжле, а книжка; с други думи е наистина кратка. Но съдържанието е важно, нали ? Та там има един друг израз - "Але-хоп! ". Аз лично го свързвам със цирк, не зная за вас. В началото, както биха казали англоговорящите - it doesn't make any sense (понякога изразите ми идват на английски, и твърде рядко на немски, затова се извинявам за нетипичната закваска, която се получава). Но след като затворих полуразпаднатия екземпляр на това четиво, вече всичко придоби смисъл, но не съвсем. Всичко е цирк. Всичко е цирк. Всичко е цирк. Затова трябва да се смеем. Ако можем. Но просто трябва. А аз съм сериозна личност. Не като цяло. Аз съм сериозен човек, който рядко се смее. Но просто не мога да не го направя. Когато проумея защо и как точно свършва тази книга, може и да споделя с вас, непознати хора, които едва ли и четете какво пише тук. Но аз пиша за себе си, разбира се, егоист съм. Харесва ми да пиша. Понякога, когато не се вземам особено на сериозно, може и да излязат годни неща. А току що, може би единсвената ми приятелка, която спи в момента тука, промърмори насън: "Фунийка или пластмасова ? " .... Момичето работи на витрина за сладолед почти всеки ден. На 15 е.
Ето затова всичко е цирк. Вярвам, че абсолютно несъзнателно, тя току що придаде преждевременен, но лично за мен, перфектен завършек на това, което пиша. И те така.

П.П. За хора, които обичат музика, и музиката е съществена част от живота им, препоръчвам Sigur Ros. Това не е пропаганда. Не са ми любимата група. Просто отделете час-два. Нищо повече. После ще си говорим... Благодаря.

Абсурд

"След като изляза от тази врата, аз ще съществувам само в съзнанието на моите познати - каза той. - Със същия успех бих могъл да бъда и портокалова кора."

Това е цитат от разказа Теди на Джеръм Селинджър. Хм, не съм сигурна откъде и как би следвало да започна, и поради тази причина ще карам напосоки, затова предварително се извинявам за хаоса, който ще придобият разсъжденията ми, ако, разбира се, биха могли да се нарекат такива.
Във всеки случай не съм добре или основно запозната с творчеството на Селинджър. Наскоро го и открих, да, което определено е било пропуск във общата ми култура. Не зная и не съм аз човека, който може да определи дали гореспоменатия автор би следвало да бъде считан за уникален, гений, дали товрчеството му да се счита за световна класика (да не забравяме че много от класиките определено не са заслужили обективно славата си, но това е съвсем отделна тема) и прочее, и прочее. Не мога да пиша обективно във случая, невъзможно, най-вече поради факта, че разполагам единствено със собственото си мнение по въпроса, но и не се стремя към обективността май.
Творбите му, които на това време съм прочела, не са ме разчувствали особено, което без никакво колебание ще нарека странно. Но това не значи, че не са ми въздействали, разбира се (произведение, което те оставя в едно и също психическо състояние при започването и свършването му, или е поредното "творение" на поредния посредствен автор, или просто читателят е малоумен; и двата случая са често срещани). Въздействат ми, и то много. Не съм сигурна как и защо, но след поредния разказ затварям книгата и изпадам във... Да го наречем от една страна душевен оргазъм, поради изящността на редовете, които току що съм прочела, и от друга...(дойде и сложната част...) изпадам в размисъл, много размисъл, от който в крайна сметка винаги по един или друг начин достигам до извода колко абсурден, да, точно така, абсурден е света, и по скоро човека. Не повърхностен, не сложен, не животинскии пр. Абсурден. Защо ? Защо не бих казала. Не съвременното общество, не това през 20ти век (не че има съществена разлика от сега и преди), не което и да е общество, време и разбирания са повлияли особено на човешкия абсурд. Защото човека е съвкупност от прекалено много взаимноизключващи се качества. "Напредването" ни само е усложнило, задълбочило и дори увеличило всичкия този абсурд: нови културни влияния и течения, "ценностна" система, обществени норми(изменящи се ден за ден), наименования... Защото гения наричаме луд; посредственото и продажното - класика; променяме историята; рушим и деградираме; строим неща, които носят само унищожение. Твърде много хора преди мен, твърде много са били разочаровани, подтискани, погнусени от себеподобните си. И аз съм на това време, но ще го преглътна все някак си. Защото това е човека, това сме ние, това съм аз. Много имам да уча, но за едно съм сигурна - ние не сме възвишени "чеда на Бога", не сме възвишени в което и да било отношение, никога не сме били. Не сме уникални. "То нашто най-убавото..." Да, елементарната психология. Дори да познавахме нещо друго освен себе си(тука ще направя малка антитеза, че ние не се познаваме), пак щяхме да сме най.

Защото сме хора.

П.П. Благодаря от все сърце на Джеръм Дейвид Селинджър за прекрасните му творби, и на всички вас, които ме отвратихте от собствения ми вид.

Mad World

Mad world
Gary Jules

All around me are familiar faces
Worn out places, worn out faces
Bright and early for their daily races
Going nowhere, going nowhere
Their tears are filling up their glasses
No expression, no expression
Hide my head I want to drown my sorrow
No tomorrow, no tomorrow

And I find it kinda funny
I find it kinda sad
The dreams in which I'm dying
Are the best I've ever had
I find it hard to tell you
I find it hard to take
When people run in circles
It's a very, very
Mad world, mad world

Children waiting for the day they feel good
Happy Birthday, Happy Birthday
Made to feel the way that every child should
Sit and listen, sit and listen
Went to school and I was very nervous
No one knew me, no one knew me
Hello teacher tell me what's my lesson
Look right through me, look right through me

And I find it kinda funny
I find it kinda sad
The dreams in which I'm dying
Are the best I've ever had
I find it hard to tell you
I find it hard to take
When people run in circles
It's a very, very mad world ... mad world
Enlarging your world
Mad world

Защото понякога се чувстваме малки...Не, осъзнаваме, че сме малки в големия забързан свят. Защото понякога един голям град е олицетворението на големия свят - студен и забързан, мъртъв... Защото точно тогава осъзнаваш цената на дома, на топлото легло и приглушената светлина; точно тогава осъзнаваш цената на познатите до болка лица - хора, които виждаш всеки ден без да си даваш сметка колко са важни. Защото, когато погледнеш нагоре синьото безгрижно небе, докато покрай теб минават мъртви души, които няма да си мръднат и пръста, ако се строполиш в безсъзнание на земята, виждаш в него отражение на голямата безгранична самота по тази земя. А само вкъщи тя е поносима... А домът е там, където чувстваш. Каквото и да е.