Това изисква един подобаващ отговор, нали приятелю ?
„Ти знаеш всичко.Ти си широко отворено и в същото време-оковано.Скоро ще разрешим този проблем,не се притеснявай.Засега ще си живеем със затворени очи,в перфектна хармония,така ни е лесно.
Е,приятелю,шайн он!”
Аз съм. Да спрем дотука, а ? Ти реши какво ще съществува и какво няма, какво ще се зароди отново и какво ще умре. Безграничната свобода носи и едно малко семенце. Семенце със самота, гордост, предразсъдък – каквото решиш. И колкото и да е малко това конкретно семенце, то безвъзвратно разваля цялостната картина. А доколко можем да говорим за безгранична свобода пак е твърде относително. Когато ми кажеш, че си свободен, аз ще ти кажа, че съм Бог. И двете са потенциални истини.
Проблемът сме ние. Това, което си мислим, че сме, че не сме; че имаме, че нямаме; че можем и не можем. А перфектната хармония е някъде там, където е и перфектната симетрия, малко се припокриват може би. Или не ? Или просто и двете липсват, who knows ?
Лесно е да си мислим, че мислим. Трудно е да осъществим процеса „мислене”. А може би най-страшното е, че си мислим, че можем да мислим, от което пък следва илюзията за познание, което води до задълбочаване. А нещата са просто такива, каквито са – нито повече, нито по-малко.
