Късче спомен, късче сън

Ако имах къс хартия
И молив, химикалка даже,
Бих ви поднесла една картина –
Спомен чужд станал свой,
Защото какво друго е една картина?
Късче спомен, късче сън,
Оплетени в едно.
Лодка във море,
Полюшвана леко от вечните вълни.
Наляво – кей; със деца.
Скачат, викат.
Погледнеш ли от кея – долу дълбина,
Риби плуват смутено зарад детската игра.
Чиста красота...
На плажа няколко хавлии, тук – таме чадър;
Островче от другата страна.
Детски спомен обвит в мъгла –
Мъглата на ежедневието, на лицемерието,
Непрогледния облак на човешката суета.
Но легнеш ли вечер сам в старото легло,
Попило толкоз радост и тъга
И потопиш ли се дълбоко в този
Полу-сън, полу-спомен,
Ще намериш една топлина
Завинаги загубена, завинаги запазена.

Късче спомен, късче сън.

Heart of Darkness

"The point was in his being a gifted creature, and that of all his gifts the one that stood our pre-eminently, that carried with it a sense of real presence, was his ability to talk, his words - the gift of expression, the bewildering, the illuminating, the most exalted and the most contemptible, the pulsating stream of light, or the deceitful flow from the heart of an impenetrable darkness."

J.C.